Ремонт на улуци и монтаж на нови

Почистването е най-евтината работа по улуците и най-често пренебрегваната. Прави се два пъти в годината - през пролетта, когато водата от топенето трябва да минава свободно, и през есента, след като листата паднат. Между тези два момента улукът се пълни с листа, иглички, мъх и наноси от покрива и спира да работи като улук.

Запушеният улук не задържа водата, а я премества на грешното място. Тя прелива през ръба, стича се по фасадата и мокри цокъла и основите. Мазилката се насища, появяват се петна и зеленясване, а през зимата застоялата вода замръзва, разширява се и разкъртва снадките и куките.

Ние изчистваме улуците и водосточните тръби по цялата дължина, промиваме ги с вода, за да сме сигурни, че оттичат, и проверяваме наклона, снадките и състоянието на куките. Излезе ли при проверката нещо за поправка, показваме ви го и казваме честно дали трябва да се направи сега, или спокойно може да изчака.

Почистването е и единственият начин да разберете какво всъщност става с улуците, преди водата да ви го покаже по фасадата. Куката, която е започнала да се изкривява, и снадката, която е започнала да пропуска, се виждат отблизо и се оправят за минути. Открити чак когато петното вече е слязло до цокъла, същите две неща вече са станали ремонт на мазилка.

Почистването не е работа за стълба, подпряна на фасадата. Улукът се навежда, кофата с наноси тежи, а работата се прави с придвижване по цялата дължина на покрива — без стабилно скеле или обезопасяване рискът от падане е реален, а и самият улук лесно се изкривява под тежест от неправилна страна. Затова го правим с екип и техника, не като случайна услуга между другото.

Самото посещение отнема малко: екипът идва с обезопасяване и стълби, минава по цялата дължина на улука, вади наносите на ръка и в чувал, промива с вода от единия край и гледа къде излиза от водосточната тръба. Ако тръбата е запушена ниско, се разглобява коляното, а не се бие отгоре с тел - така не се къса самата тръба. Накрая прибираме след себе си: наносите и листата се изнасят, не се изсипват в двора или в шахтата.

Добре е почистването да се планира преди дъждовния сезон, а не по време на него. През ноември улукът се чисти веднъж и след това зимата минава спокойно; през януари същата работа се прави на студено, върху заледен ръб, с по-голям риск и по-малко полза, защото щетата вече е тръгнала. Ако над покрива има иглолистни дървета, интервалът е по-кратък - иглиците падат целогодишно и се сплъстяват на дъното на улука в плътна постелка, която задържа водата, без да личи отдолу.

Ремонтът има граница. Когато улукът е ръждясал по цялата дължина, снадките се разлепят на няколко места или профилът е деформиран и вече не държи наклон, кърпенето връща проблема след първия сериозен дъжд. Тогава подмяната излиза по-изгодна от третия пореден ремонт.

Изборът на материал зависи от покрива, от климата и от това колко дълго искате да не мислите за улуците. Поцинкованите са класиката и най-икономичното решение. Боядисаните, с полиестерно покритие, издържат по-дълго на корозия и се подбират по цвят на покрива. Алуминиевите не ръждясват изобщо и са леки за конструкцията. PVC улуците са евтини и тихи при дъжд, но остаряват по-бързо на слънце. Безшевните се огъват на място по точната дължина на стрехата и нямат снадки, тоест нямат и най-честото място на теч.

В подмяната влизат демонтаж на старата система, нови куки на правилно разстояние, изтегляне на наклон към водостоците, монтаж на улуците и водосточните тръби и извозване на стария материал. Огледът и офертата остават безплатни и когато става дума за цяла нова система.

Оразмеряването е спрямо площта на покрива, не спрямо старата система по подразбиране — по-голям скат отвежда повече вода и иска или по-широк профил на улука, или повече водосточни тръби, разпределени по дължината на стряхата. Наклонът се изтегля с нивелир към всяка водосточна тръба, а не на око, защото дори минимална грешка обръща посоката, в която застоява водата. Връзката между улука и водосточните тръби се прави с фасонни части, а не с импровизирано огъване — там е и другото често място на теч, когато монтажът е бил набързо.

Зимата е сезонът, в който улуците плащат за всичко пропуснато през есента. Схемата е винаги една и съща: денем снегът по покрива се топи, водата тръгва надолу, стига до студения ръб на стряхата и до улука и там замръзва. Ледът запушва изхода, следващата вода се качва над него и намира път назад - под керемидите и под обшивката, там, където хидроизолацията не е предвидена да спира вода, идваща отдолу нагоре.

Оттам идват и висулките. Красиви са само отвън: една ледена свещ по цялата дължина на улука тежи и виси на куки, оразмерени за вода, не за лед, и често отнася със себе си и част от улука. Затова не съветваме никого да ги чупи сам с лопата от стълба - падналият лед къса и улука, и всичко под него, а човекът на стълбата е точно под падащото.

Какво помага наистина: чист улук преди първия сняг, наклон, който оттича докрай и не оставя застояла вода, здрави и достатъчно нагъсто сложени куки, които издържат допълнителна тежест, правилно оразмерени водосточни тръби и снегозадържащи елементи по скатовете, от които снегът тръгва на плътни маси. При покриви с топло подпокривно пространство се гледа и вентилацията: топлият въздух отдолу топи снега по средата на ската, а той замръзва на студения ръб - това е класическият ледов бент.

Ако през януари вече има лед и вода влиза в къщата, идваме и гледаме проблема приоритетно. Трайното решение обаче се прави на топло: през зимата се спира течът, а наклонът, куките и отводняването се оправят, когато времето позволи да се работи качествено.

Ако вече е паднал сняг, ние не се качваме да го ринем от улуците - тежестта на човек върху заледен ръб е точно това, което къса куките. Работи се от покрива, с обезопасяване, и първо се отваря път на водата, а не се разчиства всичко наведнъж. Тази разлика между спешна намеса и траен ремонт е добре да е ясна още по телефона: през зимата спираме щетата, а през пролетта се прави работата, която трябваше да е направена наесен.

На къща улучната система е къса, достъпна и се работи от скеле или от покрива. Челната дъска обикновено е дървена и състоянието ѝ решава половината работа: ако дъската е изгнила, новите куки няма в какво да се захванат и подмяната започва от нея, а не от улука. Пътят на водата е ясен - от стрехата в улука, от улука във водосточната тръба и оттам встрани от цокъла, за предпочитане в дворна шахта или отводнителен канал, а не право върху основите.

На блок и кооперация всичко е с един размер по-голямо. Площта, която се отводнява, е по-голяма, тръбите са по-дълги и минават по фасадата покрай чужди прозорци и балкони, а достъпът е през покрива и с автовишка, не със стълба от двора. При плоските покриви водата изобщо не тръгва към улук, а към воронки и вътрешно отводняване - там запушването не се вижда отвън, а се усеща на последния етаж, когато водата намери път през хидроизолацията.

Работата с вход е и организационно различна: говори се с домоуправител, уговаря се ден, в който автовишката може да спре, и се излиза с протокол и писмена гаранция за общата част. Огледът и там е безплатен, а офертата остава фиксирана - за вход това е особено важно, защото сумата се разделя между съседи и не бива да мърда, след като е гласувана.

Затова и отговорът „улуците трябва да се сменят" не е един и същ за двата случая. При къща често е достатъчен ремонт на участък и нови куки; при блок по-скоро се гледа цялата система наведнъж, защото втора автовишка след половин година струва повече от свършената докрай работа днес.